MonthAugust 2016

За пропуснатите възможности…

Преди време ми се даде шанс да премина на един нов етап от живота си. Аз не сграбчих този шанс. Просто го оставих да отмине… Казват, че птичето кацало веднъж на рамото. Замислих се за това. Но усещах, че мислите ми са плод на желанието ми. Затова попитах приятеля си дали според него само веднъж в живота на човек му се дава шанс. А той ми отговори така: „Когато направиш един избор, се отваря една врата. Влизаш в една стая. И знаеш ли какво има в тази стая? Още много врати. Всяка една стая е пълна с нови врати. И с нови потенциални възможности…“.

Не разказвам тази история, за да убеждавам сама себе си в собствената си правота. А защото знам, че на някого тя може да му бъде от полза, някога…

Защо не сграбчих това, което ми се предлагаше? Защото почувствах, че не го искам. Че в този момент и под тази форма (най-вече!) не го желая. Почувствах, че ако се впусна в него, просто ще тръгна с пълна сила срещу себе си.

Дебатът за това дали трябва да се слуша разума или чувствата (и в частност интуицията) не е от вчера. Много пъти съм избирала разума си, пренебрегвайки онова тънко гласче, което ми казва „Бягай!“. И мога да кажа, че съм понасяла доста тежки последствия от това, макар и решението ми да е изглеждало напълно правилно и логично. Този път, след като за пореден път чух интуицията си, просто реших да я послушам. Дали съжалявам? Още не знам, твърде скоро беше…

Всички книги ни казват „Не бива човек да върви срещу себе си!“. Но защо? Защо е толкова важно да живеем съгласно емоциите си? Защото така създаваме отрицателна енергия. Примерите в живота ми за подобна отрицателна енергия не са един или два. Може би ще си кажете с известна досада „Пак за енергии разни става въпрос…“. Да, защото лошата ни енергия поражда лошото ни отношение към всичко, което ни заобикаля. То може да е най-хубавото нещо, може да ни предоставя много ползи, но ние сме слепи за тези ползи. Ние не ги виждаме. Защото сме твърде заети да мразим. Когато човек тръгне с лоша енергия към нещо, той го намразва. Това е. Така е. И именно тази омраза и това недоволство опропастяват целия замисъл…

Ето защо човек трябва да слуша гласчето вътре в него. Ако не го прави, дори и на върха да стигне, там той вече ще се е превърнал в един злобен, агресивен и мразещ човек. А нима пренебрегването на собствените ни желания не ни озлобява дори към нас самите?!

Страхът във взаимоотношенията ни с хората

Малодушието дебне отвсякъде. От всеки ъгъл. Можете да го видите в погледа на почти всеки човек, който се намира около вас. Може би не точно сега, в този момент, но малко по-късно днес, или утре, то ще се прояви.

Малодушието е страх. Много статии има изписани за опозицията страх-любов. И всички от тях гласят, че онова, което ви носи хубави и положителни емоции, което кара душата ви да лети, е любов. А всичко, което ви подтиска, кара ви да се чувствате затворени и мрачни, е страх.

Малодушието ви кара да се чувствате зле. И още по-лошо – проявява се във взаимоотношенията ви и ги разрушава. А страхът много често е израз на вашата собствена неувереност. Страхувате се, че някой ще ви измести. Че не сте достатъчно добри. Че някой ще ви вземе нещо, което ви принадлежи.

Страхът ви кара да искате нещата само за себе си. Кара ви да искате да ги „стиснете“, за да ги задържите. Но нещата, както добре знаете, дами, не се задържат. Защото животът е движение, а не статичност. Малодушието ви кара да искате да запазите всичко за себе си. Защото се страхувате, че ако го пуснете, някой друг, по-добър от вас, ще ви го отнеме.

Всеки път, когато започнете да проверявате съобщенията на мъжа до вас, това е малодушие. Всеки път, когато му налагате вечерен час и когато контролирате неговия личен живот – това е малодушие.

Но тук не става въпрос само за мъжете! А за всичко.

И най-лесно може да преодолеете този страх, когато осъзнаете, че нищо не ви принадлежи. Не просто да си го кажете, а да го осмислите. Нищо – нито хора, нито ситуации, нито места. Успеете ли да го разберете и да го усетите, вие ще се почувствате свободни от собствените си граници и бариери. Защото страхът е бариера, която възпрепядства развитието на вашата личност.

Втората стъпка, още по-важна, е да осъзнаете, че коренът на проблема е у вас. Че никой не е по-добър от вас. Просто вие така виждате нещата. Не оценявате собствените си достойнства, но виждате достойнства на другите. Променете това! Как? Всеки може да намери своя собствен, уникален начин да го промени. Няма рецепта. Но съсредоточаването върху положителните ви страни ще свърши чудесна работа.

Разбира се, по темата може да се пише много. Но това е основата. И помнете, че останете ли в плен на страха, той никога няма да ви позволи да живеете качествено.

 

Топ 5 на най-необходимите неща за къмпинг

През последните дни съм на „морска вълна“. Може би защото е август. А август е време за море. Тъй като аз предпочитам да ходя на по-различни, нестандартни и отдалечени места по Черноморието, реших да направя списък с най-важните предмети, които значително ще улеснят вашата почивка.

Туристически газов котлон

Едва ли в близост до вас ще има много заведения, в които да се храните всяка вечер. ето защо газовиет котлон е безценен помощник в приготвянео на вкусна вечеря.

Аптечка

Повечето къмпинги са разположени на места, далеч от града. Най-често са в близост до някое село. Но в селата няма аптеки. Разбира се, при спешни случаи може да се поръча лекарство, но това излиза скъпо. Много скъпо. Ето защо е по-практично просто да вземете аптечка със себе си. За всеки случай.

Фотоапарат

Фотоапаратът е важна част от всяко пътешествие или почивка! Необятната морска шир, красивите залези, безкрайното звездно небе…всичко това трябва да бъде запечатано. А още по-хубаво ще ви бъде, ако се снабдите с екшън камера. С нея ще можете да уловите всички подводни гмуркания и невероятни преживявания.

Препарат против насекоми

Задължителен е. Разликата между града и брега на морето е много голяма. Ако се лишите от препарат против насекоми, рискувате да изживеете няколко ужасни вечери.

Осветление

В палатката не е като на хотел. Там няма осветление, освен ако не се погрижите за него. Така че един челник, или едно фенерче, ще са ви от голяма полза.

Хамак

Хамакът не е задължителен, но е едно голямо удобство. Разбира се, зависи къде се намирате. Но е много приятно да прекарате един следобед, излежаващи се в хамака, под сенките на дърветата.

Списъкът не се изчерпва само с това, но е твърде дълъг, за да бъде обхванат изцяло. Най-важното обаче, преди да тръгнете, е да се заредите с добро настроение. Има ли го него – няма какво да помрачи почивката ви.

© 2017 Кое-Как

Theme by Anders NorénUp ↑