Преди време ми се даде шанс да премина на един нов етап от живота си. Аз не сграбчих този шанс. Просто го оставих да отмине… Казват, че птичето кацало веднъж на рамото. Замислих се за това. Но усещах, че мислите ми са плод на желанието ми. Затова попитах приятеля си дали според него само веднъж в живота на човек му се дава шанс. А той ми отговори така: „Когато направиш един избор, се отваря една врата. Влизаш в една стая. И знаеш ли какво има в тази стая? Още много врати. Всяка една стая е пълна с нови врати. И с нови потенциални възможности…“.

Не разказвам тази история, за да убеждавам сама себе си в собствената си правота. А защото знам, че на някого тя може да му бъде от полза, някога…

Защо не сграбчих това, което ми се предлагаше? Защото почувствах, че не го искам. Че в този момент и под тази форма (най-вече!) не го желая. Почувствах, че ако се впусна в него, просто ще тръгна с пълна сила срещу себе си.

Дебатът за това дали трябва да се слуша разума или чувствата (и в частност интуицията) не е от вчера. Много пъти съм избирала разума си, пренебрегвайки онова тънко гласче, което ми казва „Бягай!“. И мога да кажа, че съм понасяла доста тежки последствия от това, макар и решението ми да е изглеждало напълно правилно и логично. Този път, след като за пореден път чух интуицията си, просто реших да я послушам. Дали съжалявам? Още не знам, твърде скоро беше…

Всички книги ни казват „Не бива човек да върви срещу себе си!“. Но защо? Защо е толкова важно да живеем съгласно емоциите си? Защото така създаваме отрицателна енергия. Примерите в живота ми за подобна отрицателна енергия не са един или два. Може би ще си кажете с известна досада „Пак за енергии разни става въпрос…“. Да, защото лошата ни енергия поражда лошото ни отношение към всичко, което ни заобикаля. То може да е най-хубавото нещо, може да ни предоставя много ползи, но ние сме слепи за тези ползи. Ние не ги виждаме. Защото сме твърде заети да мразим. Когато човек тръгне с лоша енергия към нещо, той го намразва. Това е. Така е. И именно тази омраза и това недоволство опропастяват целия замисъл…

Ето защо човек трябва да слуша гласчето вътре в него. Ако не го прави, дори и на върха да стигне, там той вече ще се е превърнал в един злобен, агресивен и мразещ човек. А нима пренебрегването на собствените ни желания не ни озлобява дори към нас самите?!